Технологията по производството на розова вода, а след това и на розово масло е много стара. Счита се, че всичко е започнало още в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век, технологията и традицията по производството, са пренесени в Персия и Тунис. Далеч по-късно розовото масло и вода стават известни в Европа – едва през 16 век започват да се продават и там. В България данни за първите розови насаждения има едва от 17 век. Тогава са се засадили рози около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско.
Розовата долина на България, станала днес така известна със своите насаждения, се формира в средата на 19 век, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.
Около 10 хил. дка насаждения с маслодайна роза е имало на територията на България преди Освобождението, а производството на розово масло е достигало до 1000 кг на година.