Код: 877
Размер на платното: 33/46см
Размер с рамка: 46/59см
ГАЛЕРИЯ ЯМЕЛИЕВИ - В. ТЪРНОВО
„Царевец“
Автор: Жаклина Ямелиева
Техника: Класическа маслена живопис върху платно, изпълнена с живописни шпакли и ножове за рисуване (импасто техника)
Платното „Царевец“ е вечен живописен поклон пред историческата памет и величието на царете. В контекста на основната дихотомия Възход – Падение, композицията визуализира преобразуването на историческите изпитания в траен духовен устрем. Каменните порти и крепостни зидове носят паметта за преходността и историческите бури (Падението), докато въздигащата се Патриаршия на върха и сияйното небе утвърждават Несломимия български дух и вечния духовен Възход. Картината излъчва гордост, свежест и историческа тържественост.
Творбата се отличава с майсторски изграден импасто релеф. Чрез шпакли и ножове за рисуване зидарията на крепостта и калдаръменият път са нанесени с плътни, триизмерни (3D) боични слоеве. Играта между студените сиво-виолетови тонове на камъка, свежото зелено на хълма и светлото, динамично небе улавя пространствената дълбочина и пречупването на слънчевата светлина.
Историческа и духовна стойност: Творба, носеща духа на Велико Търново и царете, която внася респектиращ патриотичен и културен акцент във всеки интериор.
Музеен клас материали: Изработена с най-висок клас европейски маслени бои върху първокачествено платно, гарантиращи дълговечност на цветовете и 3D структурата.
Вечна класика: Идеален избор за представителни кабинети, частни колекции и ценители на българското историческо наследство и експресивния пейзаж.
Крепостта Царевец и Българската Патриаршия - символи на достойното ни минало в нашите времена! Свято място изиграло ключовата си роля в историята ни - и за добро, и за лошо.
Царевец - олицетворения на българския дух и бъдеще!
„Царевец“ — каменната памет и вечният устрем на духа.
Новото платно на Жаклина Ямелиева ни отвежда пред портата на царствения хълм във Велико Търново. В философията за Възхода и Падението, картината пресъздава как над историческите бури и преходните векове винаги се издига сиянието на духовния Възход.
Изработена с богато импасто и шпакли, творбата се отличава с мощен 3D релеф на каменните зидове, свежест и невероятно светлоносно небе.
Като всяко друго място, което някога е играло своята важна роля за човечеството, а днес стои единствено, за да напомня за отминалото време, и около Царевец витаят различни легенди. По времето на цар Калоян в една от кулите на Царевец е бил пленен латинският император Балдуин Фландърски, заловен от българите при битката при Одрин. Легендата разказва, че Анна Куманката, съпругата на Калоян, се влюбила в императора. Тя изпраща тайно писмо до Балдуин, предлагайки му свобода срещу това да я вземе със себе си. Латинецът отхвърля предложението на царицата, което поражда у нея силно желание за мъст и тя набедява латинския владетел за опит за прелъстяване, заради което Балдуин бива наказан на смърт от царя. Именно заради това днес една от кулите на Царевец носи името Балдуиновата кула.
Според друга легенда пък се говори заскрити подземия с таен вход. Тези подземия служели на римляните да се крият от варварското нашествие когато тази територия е била в рамките на Римската империя. В тези подземия според разказите имало подземно езеро и смъртоносни механизми, които да възпрепятстват достъпа на недоброжелатели. Естествено, като във всяка приказка, в историята има намесено и съкровище. Твърди се, че внимателно пазеното подземие било на много нива, като на всяко едно от тях имало скрити богатства. Макар и тази легенда да е увлекателна сама по себе си и да предизвиква интереса и въображението, няма исторически данни, които да я подкрепят.
Има и още един кът на Царевец, известен с мрачната си история. Това е впечатляващият скален нос Лобната скала, разположен в най-северния край на Царевец. От него в реката са били хвърляни изменници на държавата. През XVI век на това място е изграден манастир.
Безспорно крепостта пази спомена за много събития. Многовековният й живот е станал свидетел на всякакви случки. Не е изненадващо, че сграда на такава възраст с подобен мащаб е изисквала много време, за да добие достъпния вид, в който я виждаме днес. Работата по нейната реставрация е отнела половин столетие, като е започната през 1930 г. и е окончателно завършена през 1981 г., навреме за честването на 1300 години от създаването на Първата българска държава.
За информация или поръчки:
