Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3 ‰), отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 36 ‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикавосин цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) — най често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете е 7 - 8 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24 - 28 °С.

Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3 - 8 cm). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10 - 20 cm). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.

В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт.[1] През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа — Кавказ — Азия).

Черно море има положителен воден баланс, като 300 km³ вода преминава в Мраморно и Егейско море всяка година.

Международен ден на Черно море е 31 октомври.

Географски особености