Убиец

Убивах чувствата си бавно.
Обесвах ги сутрин на простора.
Удавях ги вечер под душа.
Удавях ги във всяка глътка кафе.
Задушавах ги във възглавницата.
И накрая ги убих.
Убивах мислите си нежно.
С блокче шоколад и книга.
Убивах спомените тихо.
Заключвах ги в шкафа до вратата.

Убивах и нощни пеперуди.
Убивах ги в полет над нощта.

Щом аз не мога да летя.
Сега съм гузна.
Прости ми, пеперудо.
Ах, колко беше малка в моята ръка.
Ах, колко лесно бе да те убия.

Зарових ти трупа.
А чувствата си утре пак ще искам
да удавя под дъжда.
Дано вали.
Дано да ми простиш.
Дано не чувствам, а да летя.
Със твоите пеперудени крила.

Ева